На 9 април от 20.00 часа "На опера в събота": Франко Корели - гласът, който се извисяваше над всички

На 8 април преди 95 години е роден Франко Корели - истинска легенда в оперния театър на ХХ век, чийто блясък не помръква и до днес.Певецът, за когото суперлативите бяха ежедневие. Не случайно Караян определяше гласа на Корели като „глас, който се извисяваше над всички. Глас с необикновена сила и красота, изпълнен с мрачна чувственост и тайнствена тъга. Гласът на Корели изтръгваше огън и мълнии…“ Франко Корели не познаваше вкуса на провала. Възторгът на публиката пък често принуждаваше администрацията на големите световни театри да гаси осветлението в залата, а нестихващите овации отекваха още по-силно. Наричат Корели „принцът сред тенорите“ не само заради изумителни глас и рядко срещаното сценично излъчване. Природата щедро бе го дарила с физическа красота. Хубавец, и още как, а жените лудееха по него…Всъщност открай време плътна пелена от всевъзможни митове и фантасмагории обгръща певеца. За мнозина той и днес остава загадка. Франко Корели е роден през 1921 в Анкона. На 30 години печели конкурс за вокалисти във Флоренция,а през 1954 дебютира в Ла Скала в историческа постановка на Лукино Висконти. Заглавието е „Весталката“ от Спонтини. Франко Корели се появява на сцената редом с Мария Калас, Ебе Стиняни, Никола Роси–Лемени… Почти истерични аплаузи огласят достолепния театър. „Не може да си представите какво означаваше за мен, прохождащия в Скалата артист, да пея с Калас!“, не крие вълнението си Корели. „Мария бе много внимателна. Помагаше ми във всичко. Огънят, който излъчваше усетих, че се разгаря и у мен. Стопроцентово бях въвлечен в магията на театъра. Никога до този момент не съм работил така всеотдайно, с толкова жар…“, изповяда Франко Корели. Впрочем фактите разкриват, че в края на 50-те години Джузепе ди Стефано има проблеми с гласа си, а Марио дел Монако по-рядко се появява на сцената. Така Корели се утвърждава като италианският тенор № 1 в света! 1960 е изпълнена с низ от грандиозни успехи: в „Андре Шение“, „Турандот“, „Силата на съдбата“…Няколко години по-рано и в „Юлий Цезар“ на Хендел като Сесто – изумително преобразяване на Корели, който с охота опитва различни стилове. През 1961 откриват сезона в МЕТ с „Трубадур“, а погладите на всички са вперени в двама дебютанти: Леонтин Прайс и Франко Корели. Дни наред шеметният успех е събитие от първа величина за нюйоркските издания. Корели и Прайс отново са заедно в „Трубадур“ следващото лято на фестивала в Залцбург. В съботната вечер ще излъчим запис от великолепния спектакъл с дата 31 юли 1962 година. Участват още Еторе Бастианини, Джулиета Симионато, Никола Закария, хор на Щаатсопер – Виена и Виенската филхармония. На диригентския пулт – Херберт фон Караян.А през същата 1962 година легендарният тенор записва името си със златни букви в станалата почти митична постановка на „Хугеноти“ в Миланската скала със Съдърланд, Симионато, Гяуров… водени от маестро Джанандреа Гавацени.Меломаните се обзалагат, че това е един от най-ценните лайф записи! Артистичният път на Франко Корли изобилства с какви ли не слухове, инсинуации, забавни анекдоти. Особено що се отнася до неговата съпруга Лорета. През 60-те и началото на 70-те години певецът е отрупан с ангажименти от водещите американски театри. За откриването на един от сезоните в МЕТ разказва певицата Айлин Фарел: „Корели бе във върхова форма, но имаше ужасна сценична треска. Не бях виждала подобно нещо. Репетициите минаха великолепно. Внезапно Франко махна с ръка и каза: „Нищо не излиза! Едва ли ще мога да пея…“ Пеенето ужасно го стресираше, а когато започнаха спектаклите разбрах, защо е нещастен. Жена му Лорета не го изпускаше от поглед. В паузата го замъкваше зад кулисите и го затрупваше със забележки, съвети и какво ли още не…Не млъкваше дори, когато излизахме на сцената. Сигурна съм, че я чуваха чак на първите редове…“, разказва своята версия Айлин Фарел. Тъй ли инак, въпреки хапливите реплики, г-жа Корели горещо подкрепяла своя съпруг пред публиката и критиците. А бракът им просъществувал дълго…В началото на 70-те години Франко Корели подбира все по-предпазливо изявите си. Има обичайните ангажименти в САЩ, Париж, Верона, Милано, Виена… Липсват обаче нови роли. Все по-често се появяват недоброжелателни, дори язвителни критики. „Почувствах умора. Гласът не бе така ярък, както преди“, признава великият тенор. „Животът на певец ми костваше толкова много! Превърнах се в кълбо от нерви. Не се хранех, за спокоен сън не можех и да мечтая…Планирах кратък отдих, но след половин година вече нямах желание да се върна на сцената. Защо да го правя? Публиката иска още и още…Ако не успееш, ще ти обърне гръб!“, не крие огорчението си Франко Корели. Прощалният спектакъл е през август 1976 година в Торе дел Лаго като Рудолфо в „Бохеми“. Четири години по-късно участва в концерт в Ню Йорк, но вече, уви, почти нищо не е останало от предишната мощ и звуков разкош на легендарния глас.Корели умира в края на 2003 година. Последните години от живота си прекарва с Лорета в Италия. Често отиват до Ню Йорк, където в западната част на Манхатън е любимото им кафене "Тачи". Там обичайно има тълпа поклонници, които знаят, кога ще се появи някогашният идол на оперната сцена Франко Корели.

Шерил Милнс с покана към българските слушатели: "Здравейте, аз съм Шерил Милнс и ви каня на концерта тази неделя 22 май. Мисля че ще останете доволни и ще бъде много добро представление. Благодаря ви." Подобно на Николай Гяуров, който дебютира в МЕТ във „Фауст“ и Шерил Милнс се представя на най-престижната американска сцена в тази опера през 1965..

Любовта ѝ към музиката от най-ранна детска възраст я води в школата по музика в родния Сливен. По-късно тя усъвършенства майсторството си в музикалното училище в Бургас, както и в музикалните академии в София и във Венеция. Музикалната ѝ кариера я отвежда като солист и камерен изпълнител до подиумите в Италия, Франция, Испания, Белгия, Люксембург.

Броени дни преди 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, музикантите от Симфоничния оркестър на Българското национално радио отново ще зарадват своите почитатели с интересна и тематична програма. Дирижирани от Марк Кадин, под наслов "славянски празник" те ще изпълнят творби от Антонин Дворжак, Анатолий Лядов и Георги Андреев. Солист ще бъде..

Ина Кънчева разказва за различните проекти, с които е ангажирана. Ще научите кои са избраните за стипендията "С усилия към звездите", за предстоящия фестивал "Културама", работата с Василена Серафимова, както и звукозаписните ѝ ангажименти и събитията в България. В звуковия файл може да чуете какво сподели певицата.

18:07. Привидно случайна поредица от числа, способна да претовари до самоунищожение синапсите на милионите ливанци, изгнаници в собствената си страна и по света. Подобно на застиналите часовници на Хирошима, точният час на взрива от четвърти август 2020 г. бележи крайната преломна точка в съзнанието на една нация, осеяно с безброй такива. Точката, в..